Има хора, чиито живот е белязан преди и след. Това може да е любов, пътуване, незначителна на пръв поглед случка, среща с човек, развод, деца или, както в моя случай, от инцидент. И, тъй като по-голямата ми част от живота е преминала преди инцидента, ще кажа 2 думи за живота си преди това. Водех доста активен начин на живот – зимата почти нямах пропуснат уикенд на сноуборд, а лятото карах уейк, бях започнала да уча и кайт – една от големите ми мечти. В един момент от живота си се запалих по мотори. Оказа се голямата ми страст. Не може да се опише с думи чувството, което ми дава. А той, моторът, дава на всеки различно и точно това е страхотното, всеки намира неговото си. На мен моторът много ми взе, но и много ми даде. Много пътувах. Само в годината преди да пострадам имам 2-3 уикенда в нас, пътешествах из близки и далечни държави – с мотор, кола, самолет, гоних вятъра, той гонеше мен … на крила, платна, мотори, на ниско и нависоко….. Ноо, винаги има едно НО, след което следва обрат. 2015 претърпях тежък инцидент с мотора (отнето предимство), в следствие на който се разположих в инвалидна каляска. Е, беше тегаво, няма да крия, но никога не съм изпадала в депресия или някаква тежка драма, все пак това е част от зара. Вкопчих се в мисълта, че искам пак да карам мотор и като зомбираните само това обяснявах, повтарях, търсих варианти, бях изровила всичко в интернет. Виждах съжалението в очите на близки и приятели, които приемаха всичките ми приказки като бълнуване на човек с тежка психическа и емоционална травма. Не мога да ги виня, все пак първите 1-2 години бях като заленчук. И така до 2019, когато, подкрепена от семейството и приятелите ми, си купих най-страхотното, най-подходящото и сигурно нещо за мен – Can Am Spyder F3S и животът ми се преобърна, този път към положителния полюс. Знаех, че искам да пътувам, знаех, че искам да живея и да се забавлявам. Желанието ми за пътешествия и пътувания беше по-силно от увреждането ми, по-силно от ограниченията и зависимостите, които имах, а на тях никога не съм им придавала особено голямо значение. След 2 сезона на мотора, най-накрая придобих издържливост и умения и направих първото си пътуване, за което ще ви разкажа. Надявам се да имам още много такива пътувания и приключения, за които да ви разказвам тук, в този блог, както и да споделям, ако ме осени някоя гениална идея, но не се притеснвайте това не се случва често :)))

Благодаря за времето, което отделяте, за да прочетете моите перипетии и пътешествия!

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!