Това е първото нещо, което пиша, освен мейлите и документите, като се надявам, че ще бъде интерсно не само за приятелите и роднините ми.

Това е едно малко по-различно пътуване, от една страна това е първото ми пътуване от 6 години насам, аз сама го организирам (досега съм била като куфар, т.е. някой друг организира, аз само карам и гледам да не мрънкам :)))) ииии … обстоятелствата са малко по-различни, но ентусиазмът, както винаги, е голям.

Участниците в това пътуване сме Аз (Жени) и Георги (Жоро, Джорко, Жоресте, Гоше … и всички подобни производни).

Аз карам мотор от около 15 години, като преди 6 години претърпях тежък инцидент с отнето предимство, в следствие на който се оказах в инвалидна каляска с висока травма на гръбначния мозък. Това означава, че от гърдите надолу нямам никъкв контрол и усещане. Не е много гот, ама май по-добре така, отколкото умряла, а и не ме болят краката и задникът след дълго каране. 🙂 Та, последните 6 години прекарах в усилена рехабилитация и адаптация, за да се възстановя, до колкото е възможно, като адаптацията още продължава. Аз започнах да карам мотор преди да адаптирам колата, преди да се науча да бутам количка, всъщност … все още се уча .. бавно и славно, може би в този живот да успея. :))) Всичко това го описвам не защото очаквам потупване по рамото колко съм велика, а защото наистина е забавно пътешествието на мотори с тези обструкции. Та, 2019-та взех мотор – Can Am Spyder F3S, като Зундерт ми направиха предложение, което не можах да откажа. На изложението (тогава още имаше изложения, където имаше 1 000 стъпала, но благодарение на приятели и здрави момчета успях да стигна до залата с изложените мотори) мислих точно 10 сек. Винаги съм искала някаква адаптация на мотор, който да може да се накланя в завоите, който да се държи като мотор, но такава все още няма измислена. Е, има едни американци, които правят едни китове на Харлей и Индиан, ама китът с мотора ще седне някъде към 50-60 К, трябва да мислиш за регистрация, шипинги, документи … и всичко това, без никаква яснота от моя страна дали мога да се справя не с такъв мотор, а какъвто и да било друг. Та, когато Роси от Зундерт ми отправи офертата, си казах, че или взимам триколката и започвам да карам сега, веднага, или някога, в необозримо бъдеще, евентуално … може би …. И реших. И Кредитният консултант от ДСК ми направи предложение за 10 години, което не можах да откажа, и хоп … след 1 месец имах готов, адаптиран мотор (адаптацията, която бяха така добри да ми направят в Зундерт беше единствено да ми преместят спирачката на кормилото).

И така, след 2 сезона и половина, в които се учех да го крам това нещо, а то не се кара нито като мотор, нито като кола, нито като АТВ и всичко е на принципа “проба – грешка”, защото дори няма кого да питаш – как се влиза в завой, как да си определиш траекторията и т.н. и след като натрупах издържливост, т.е. можех да мина 500 км на ден, без да умра, реших да се впусна в приключение. Само ще вметна, че първият ми сезон (от юли до октомвири) го приключих с 300 км на ден и след това ме прибираха в насипно състояние. Такааа, и вече натрупала издържливост и километри, започнах жадно да точа врат по нещо по-дълго и задгранично. След като 2 години Алпите отпадат, заради Ковид (а тези Алпи ги сънувам вече 6 години), реших, че не мога и този сезон да пропусна и трябва да отида някъде. С кого? Този въпрос никога не е стоял на дневен ред, разбира се, че с Джорко, въпросът беше дали ще има и някой друг с нас. И, тъй като цял сезон се разминаваха графиците ни с разни приятели, накрая реших, че май ги обичам прекалено много, за да ги подложа на подобно пътуване с неизвестен край и ако ще се излагам, поне да е само пред Жорко.

Та, сега и 2 думи за Жорко.

Жорко преди 2-3 години ми беше рехабилитатор и много ме ядосваше, като само ме караше да си купувам разни уреди за рехабилитация и раздвижване и ме караше да пия разни тежки медикаменти, които не лекуват, а облекчават състоянието ми, а аз като магаре се бях запънала да не пия нищо и да не купувам нищо. Това се оказа правилен ход от моя страна. След това ми стана шофьор – асистент, защото имам 8 стъпала на входа и не мога да изляза сама. А, да, и колата ми не беше тогава адаптирана. (Аз първо си купих мотор и след това си адаптирах колата … ама приоритети, какво да правиш. :)))) Но да се върнем на Джорко. Докато ми беше асистент, слава Богу само месец и половина, исках да го уволнявам поне по 5 пъти на ден. Не спираше да говори. Главата ми ставаше като баница. Ноо, след като приключиха тези ни официални взаимоотношения, станахме страхотни приятели. И не знам какво е било в главата му, ама като знам след моя инцидент колко приятели започнаха да карат само на писта, други разпродадоха цирка, на Жорко главата явно не работи много добре, защото той се вдъхнови и изкара книжка за А категория и не само това, ами си и купи един умрял Трансалп да се учи. Той има добра двигателна култура и, ако понатрупа малко километри, много добре ще му се получат нещата.

В началото на лятото моят първи мотор беше пуснат за продаване – за 8-те години, в които не съм го карала, беше минал 2 000 км. Така че горе-долу не трябваше да се очакват големи изненади, освен да си се сервизира коректно. Беше го дал уж на майстори, които са го сервизирали, направили и би трябвало да няма никъкъв проблем. Той го е покарал малко, напр. 2 000 км, и, според него, всичко е било ОК. Еми, как няма да е ОК – от мотор 45 коня се качваш на 97 коня и 10 години по-нов, все ще върви по-добре, ти и да го буташ, пак ще е по-бърз от Трансалпа.

И така решаваме с Джорето, че ще ходим ….

Първо решихме да фиксираме датите – юли морета, семейство … А…У… не става, август – всички други са тръгнали по морета, отпуски ….трафик ….граници, аз, с тези 3 гуми, широка … също не става и го решихме за 01.09. И се почна – отпуски, координация с работа, жена, баби ….абее, тегава работа. Аз съм лесна, както се казва щастлива пенсионерка, почти айляк :)))

До тук добре, букнахме датите 01-10.09. Аз, с известен страх дали ще се справя, че това си е доста време – всеки ден или почти всеки ден каране, спане, където намерим, нямам адаптирано легло и др.помощни средства, знам, че мога да разчитам за всичко на Жорето, ама все пак … и той кара, и той се уморява, но реших, че каквото и да ми коства, ще стисна зъби и ще издържа.

Започна планирането на дестинацията и маршрута. Септември, за Алпи е една идея късно, ако съм здрава не бих се замислила, а като за първо каране реших да не експериментираме. На мен много ми се ходеше на Балканите, аз съм правила един трип с ЦБР-а и много ми хареса, та реших и сега да ходим натам. Георги ми беше дал картбланш аз да решавам дестинацията и затова смело се свързах с Митко Камбарев, който ни беше пускал въдички и за прединия трип. Та, Митака, който е голям пътешественик и е овършал всичко по Европата и част от Азия и Африка , беше така добър да ми отдели … може би час и да разказва кои пътища са хубави, къде има яки гледки и се разделихме с уговорката, че като направя маршрута, ще му го изпратя да го види и ако се наложи да го коригира. И така, вдъхновена от разговора, седнах и нащараках 8-9 дена яко каране из целите Балкани, като тоталът беше около 3 600 км с почивка през 3 дена. Всичко беше супер, докато не показах маршрута по дни на моя верен приятел Сашо, който много често мисли вместо мен. Отваря Сашето един ден и вика:

– Душко, тук си се надценила – тези 400 км са доста. А аз, леко обидена и самонадеяна, обаснявам, че са само 400 км, ако караме с темпо и прецизираме почивките, можем, с яденето, да ги направим за 5-6 часа .

А гласът на разума – Сашо, казва:

– Виж, Гугъл го дава близо 9 часа.

– Уффф, мамка му, не се бях сетила да погледна, щото то хубаво 400 км, ама ако са много къдрави и като не знаеш маршрута, тези 9 часа ще станат 11.

– Уфффф.. добре, ще го коригирам.

След малко Сашето отваря друг линк

– Душко, този ден минавате 350 км и 3 граници???

Аз:

– И кво от това? – в този момент ми светва лампа – Ковид, сертификати, сетих се през какви КПП-та минавахме предния път и си викам, че няма начин да работят в тази обстановка. Та, те Маказа я пуснаха преди 2 дни.

Иииии помислих малко и реших, че това не е правилната дестинация в този момент. Маршрутът си стои, ще го направим, но в по-подходящо, безковидно време.

Добре, Балканите отпаднаха, а сега накъде? Пак почнах, поглеждам към Алпите, ама точно тогава някъде видях много яки снимки на Максо от Румъния и казах там ще е!

Обадих се на Максо, той много се изкефи, каза, че е много готино, имало страхотни пътища и гледки .. ама Максо да ти даде маршрут – ъъъ, значи тука карате до А по един много як път и стигате до едно място .. уфф как му беше името, ама то е по пътя за еди къде си … и те така, но ми препоръча много хубави хотели, които са му направили впечатление с това, че са подходящи за количката. Даде супер препоръки за това в кой град си струва да спим, какво да видим там, ама за маршрута ме прехвърли към Драго, който свали траковете от неговата навигация и ми ги прати. Няколко дена доизчиствахме всяка една точка, от къде да минем, за да хванем готиния път, абе, страхотна помощ. Тук е моментът да кажа, че ние щяхме да пътуваме без навигация, а само с Гугъл и всичкото това планиране се случваше на компа, след това прехвърлих линковете на Notes – ден по ден, с препоръчаните от Максо места за спане, забележителности и линковете на маршрута за деня. Абее, подредена работа.

И така, маршрутът е направен, пращам аз на Георги, той … нищо, правя корекция пак пращам, той, пак нищо … и така няколко пъти, и решавам, че той е съгласен с предложения маршрут.

Може би тук е моментът да отбележа, че Георги от самото начало ми обяснява, че той ще се грижи за навигацията и той подсигурява стойки, навигации или каквото там е необходимо да се движим в правилната и избрана от нас посока. И така, около 10-тина дни преди тръгването, Георги ми задава ключовия въпрос ние всъщност къде ще ходим? Естествено, бързо го нахраних и му обясних да си види месинджъра. – Ама то, от толкова изпратени варианти, аз кой да гледам? ПОСЛЕДНИЯТ, БРЕ, ПОСЛЕДНИЯТ! Разглежда Жорко траковете и ми праща Screenshot от телефона си на предпоследния ден. Аз съм в ступор – след като при мен маршрутът на компа е нещо от рода на Бран, Ран, Брашов, Рашов и др. такива – 137 км.,

това, което виждам от Screenshot-a е 1 км и 3 мин. достигане до дестинацията в Бран, примерно.

Ужас! Героги, телефонът ти не става! Отварям през моя телефон – същата работа. Едновременно отварям линка на компа – 137 км и същият линк през телефона – 1,4 км. Дообрее.. това е бъг в Епъл и пробваме с Андроид – същата работа. Уфф, ами сега. В точно този момент Гугъл ми се сринаха в очите, всякакво доверие към тях се изпари. А така им вярвах. Мъж не ме е разочаровал така и толкова много, както Гугъл. И как да му вярвам сега? На къде да тръгна…? Абее, тежка драма. От там 3 дни гърч да видя как мога да направя коректния маршрут и да го видя правилно на телефона … ужас, голяма борба беше, много безсънни нощи, ама и аз не знам как – направих го, май ….

Горе-долу по това време Гошко, ми се обажда и вика:

– Ти гледаш ли какво става по границите?

– В смисъл?

– Ами, може да ни сложат в червения списък, защото случаите се увеличават.

– Ами, Жоре, ако ни сложат-сложат, срещу това нищо не можем да направим. В момента гледам в сайта на Външно и там не пише нищо, дори има някаква заповед от днес, която е качена и пише нещо за временно пребиваващите в Румъния семейства .. дъръ-бъръ …, ама за затваряне нищо не пише. Той обаче настоява:

– Ето, аз сега гледам сайта на bed@cuish.eu (някава си там европейска организация) и там пише, че България може до дни да я сложат в червената зона.

– Ами, Жоре, ако я сложат, ще я мислим.

На следващия ден Жорето ми се обажда със страхотната новина, че се е чул с Румънското консулство и е говорил с Външно и информацията на сайта е актуална и никой не може да прогнозира дали България ще влезе или излезе от някоя зона и то толкова напред във времето.

Оххх, Георгииии… как живееш със себе си ….

Максо, а после и Сашо ми дадоха идея да не букваме предварително спането, а като видим как се движим през ранния следобед, да спрем и да прегледаме какво има в Гугъл и Букинкг. Стори ми се малко авантюристично, но тъй като бях с Жоро, бях готова да поема този риск.

После, като разбра къде и как ще спим, че няма да запазваме предварително хотели, беше голяма истерия …. Ти луда ли си .. в твоето положение ….това е много безотговорно ….и др.такива, буча .. буча … но след като отново направи няколко консултации, предполагам, че този път и на Папата се е обадил, се съгласи с мен, че това е правилен подход и обичайна практика.

Такааа.. маршрутът – готов, спането – уточнено, за Ковид – ясно … уффф, застраховки …..

Тъй като съм в по-специално и особено състояние и с една такава не особено популярна машина (нали се сещате за вица за Бентлито, че явно не става, щото не ги карат много), решавам, че е редно да имам здравна застраховка и Авто/ Мото асистънс. Здравната, ясно, ама се оказва, че Авото/ Мото Асистънс вече никой не предлага. И пак Драго ми пуска една девойка, която може да ми съдейства за евентуално Каско. Аз, като чувам Каско, категорично отказвам, защото имам идея колко струва каско на мотор. Викам, дай ще пробвам СБА, те предлагат нещо подобно – Златна карта за чужбина, покрива само авария, без ПТП и моторът се кара в най-близкия сервиз. Супер, ама мен това не ме устройва, щото това триколесно не може да се качи на обикновена Пътна помощ, а трябва с платформа и най-близкия сервиз също не ме устройва, защото те такова по всяка вероятност и на картинка не са виждали. И викам, дай да звънна в СБА и да попитам как се процедира в такива случаи. Вдига ми една баба, която звучи по-баба от баба ми и започва да декламира това, което го пише в сайта. Аз и обяснявам, че всичко съм прочела, че съм си избрала карта, но имам някои по-специфични въпроси. Обяснявам аз какви са ми въпросите, обяснявам, че става дума за триколесно МПС и тя почва: “ама какво е това, каква марка е, как се казва” … и аз казвам, че “Кан Ам”, а марката Спайдър (много не мога да разбера защо е въпроса, ама си викам, сигурно имат някакъв софтуер с падащо меню и там да гледа какви са вариантите)  … и отсреща

– Ааа, това да не е нещо като кемпер?

– Божкее…. Ами добре, благодаря ви, ще помисля …

– Да ви дам телефона на колегите от пътната помощ да се разберете с тях …

Опитах се учтиво да благодаря и поех дълбоко въздух, щото трябваше да водя подобни разговори и за Каското, което освен това щеше да ми е и 5 пъти по-скъпо, ама нейсе, поне дано има доста по-сериозно покритие.

Та, в крайна сметка, след като прочетох и малките букви на полицата, след поредица от нетипични за застрахователя въпроси, най-накрая се уредих със застраховка Каско.

И така, около 2 седмици, 2 седмици и малко преди началната дата, ние нямаме никаква яснота на кой мотор ще транспортираме количката … иначе маршрут, дати – всичко уточнено. Аз чаках едни пич да дойде и да каже дали може да направи инсталация на моя мотор в началото на август. Е, дойде човекът, ама каза, че до 20.08 са в отпуск и след това ще имат много работа, а това, което искам, може би ще отнеме около месец, ако не и повече. Уффф, сега я закъсахме. Тогава на мотора на Георги я слагаме – супер вариант за мен – хич не исках да си загрозявам мотора с тъпата количка, а и да ми пречи на карането, ускорението, лягането в завоите – хахаха :)))

Да, ама Георги с нов мотор, с малко по-вдигнат ауспух и няма багажник. Ами, сега … Жоро абсолютно категорично и авторитетно заявява, че няма как да се сложи количка, защото гумите и ще опират в ауспуха. Аз не съм най-доверчивият човек, но, виждайки как е изнесен ауспухът, се съгласявам с него. Започваме да мъдрим 1000 варианта. Тогава Сево казва: “Защо не отидете до Крафт, да свалят ауспуха, и без това той не е на оригинална височина”. Речено-сторено, отиваме в Крафт с 2те колички и се почва едно въртене – едната, другата, със седалката отгоре, с облегалката отдолу … абе, както и да го въртиш, количката никъде не опира в ауспуха. Момчето от Крафт ни погледа, погледа сеира и отиде да си върши работата, с ясното съзнание, че нямаме нужда от него, то вече и ние имахме това съзнание.

Тъй като това беше в работен ден, а Георги си беше взел отпуск, решихме, че точно сега е моментът да решим веднъж завинаги този въпрос – той е с мотор, аз с колата с количките и да ходим по магазините да пробваме и купуваме багажник. Речено-сторено. Отиваме до мото магазина до нас, ама там … минимум 2 седмици доставка – абе, кви 2 седмици – вие луди ли сте, ние след 2 седмици трбява да тръгнем, а и как да поръчаме багажник, който струва 3-400 лв., без да сме го пробвали дали става за целите ни, все пак трябва количка да можем да качим, а не някакви сакчета, а и производителят едва ли има подобна спецификация на багажника. Добре, тия до нас не стават. Ама дай, ще звъннем на другите магазини, вместо да обикаляме София в тази конфигурация на 40 градуса. И, след като прозвъняхме всички магазини, които предлагат туристическа мото екипировка и навсякъде получихме един и същи отговор, решихме да се обадим на Родригес, който ми го бяха препоръчали за изработка на багажници и всякакви железа.

Обадихме му се, като искахме веднага да отидем при него, той каза, че в момента не е в сервиза и да отидем друг път. Ама как така друг път, ама ние сме много на зор, искаме багажник, ама да ни го направите за 15 дена (толкова оставаше до 1ви), е, няма проблем, ще направя един багажник, нямате грижа …, ама този багажник трябва да носи инвалидна количка … КАКВООО, направо усетих как подскочи човека и как му се разшириха очите …ама, като се отърси от първоначалния шок, му стана интересно и направо вика идвайте в неделя, да видим какво трябва да се направи.

– Ама как в неделя – ти не почиваш ли?

– Абе, няма значение, ще дойда.

Разбрахме се за неделя и с Георги, остана да уточним коя количка ще жертвам. Имам 3 колички – една е сравнително евтинка – синята (ама с нея е по-лесно да ме бутат, отколкото аз да се бутам иии ключов момент – има свалящи се елементи), другата – червената, уж нискък клас, ама си струва бая пара (за тези, които не знаят, това е един от най-печелившите бизнеси и всичко струва майкаси, бащаси, стринкаси, леляси, чичоси и въобще цялата рода), ама нещо хич не ми беше удобна и не ми беше по размер, нещо къса, малка, ниска … абе, тегава работа, и тъкмо я бях снимала да я пускам за продажба. И третата количка – черната, новата, тя пък се сгъва на 18 и струва колкото 1-2 стари мотора, а има даже и някои нови за тези пари, тааа.. почват едни размисли, ако тръгна със синята, тя е най-евтина, няма проблем да я търкалям навсякъде, сравнително удобна … ама тези степенки, дето се свалят … трябва да ги мислим …. Червената ще я продавам, уж .. (то почти няма вторичен пазар на такива стоки) ама нали ми е неудобна, как да стоя няколко часа в нея …Черната … супер, нова, лъскава, сгъва се на 18… ама Жоро вика, аз толкова пари на мотора си няма да кача и отговорност за нея няма да нося. Я, си представи, че се хлъзна и край, замина. Добреее… бързо ме убеди с този довод и от трилема, остана дилема. И решихме да ходим и с двете колички, пък Родригес да каже, за коя ще му е по-удобно да направи багажник. Та, идва неделята, отиваме при Родригес, сваляме количките и почваме – ти си избери количка, ама да е стабилно, ама да може и друг багаж да се слага на този багажник …. Той ни гледа, гледа с едни невярващи и ококорени очи и накрая попита:

– Абе, аз хубаво ще сложа количката отзад, а ти как ще се качиш на нея …

Туше! – хахаха

Как да е обясняваме му, че аз няма да се качвам на нея, а само трябва да я транспортираме. Той човека толкова ошашавен, че дори не попита аз с какво ще се придвижвам, т.е. Ако съм с колата, за какво да я качвам на мотора, а ако сме с мотори аз как ще го карам, ама нейсе, ние обяснихме. Каза, че може да направи багажника за две седмици, че срокът е малко е кратък, ама ще опита, но трябва да му оставим и количката (той си избра червената – сбогом едни пари, тя ще си остане вечно моя) и мотора. Емии, добре, щом се налага, ще ги оставим. Ама то ние трявба да купим нови гуми на мотора и ще трябва да го вземем един ден и да я свършим тази работа. Той каза, че няма проблем, като сме готови с гумите, ще го уредим. Ама то и нещо моторът не пали много добре, може би е нещо дребно, да погледне … няма проблем и това ще погледна.

И така, ние доволни, че все пак ще пътуваме и дори можем да тръгнем навреме, се впуснахме вече с правене на списъци за багаж, избиране на гуми, още впечатления от приятели ….

Организирам се аз следващата седмица, отивам до MyMoto, дават ми чудна цена за туристически гуми, Родригес е свалил джантите, взимам джантите и гумите и отивам да ги сменям. Гумадижята сигурно е бил доста шокиран, блондинка, инвалид, да му носи да сменя гуми на мотор и да му обяснява да не обърка посоката на въртене – хахах. Както и да е, нося гумите при Роди, всичко уж е 6, той ми казва, че има вече не 1, а цели 3 решения за багажника. Аз изтръпвам, че не знам дали ще има време да се направи, то хубаво решения, решения, ама трябва и да се изработи. Както и да е, минава седмицата, той започва да изпраща снимки на багажника, и по всичко изглежда, че ще успеем със срока.

Само че след няколко дни Жоро ми се обажда и вика:

– Ти знаеш ли, че карбураторът ми работи на 3 цилиндъра?

– Да, бе, верно ли? Ама как така? Нали ти беше сервизиран карбуратора? И сега?

– Емии, Родригес каза, че или е от свещта, или е от карбурататора, но се надява да е от свещта, а не от карбуратора, и да издържи 10 дена. Сменихме свещта и тръгнаха 4-те цилиндри.

Чудно! Никога не е от свещта. Бях абсолютно убедена, че е карбуратор, според мен, и Родригес е бил убеден, но, виждайки голия ни ентусиазъм и желание, сърце не му е дало да ни каже, че е карбуратор, а и той е стискал палци да е свещ, както и аз. Може би само Жоро, както малко дете вярва в дядо Коледа, е вярвал, че е свещ. Все пак той е платил за сервизиране на карбуратора, още като взе мотора. Така че всички почваме да вярваме в Дядо Коледа и Добрата фея.

До тук добре, може и да успеем с времето, но в един момент се сещам да погледна прогнозата за Румъния, не за друго, ама тук хвана някъкъв як студ. И о, ужас – в дните, в които трябва да сме прехвърлили Карпатите, максималната температура е 16 градуса, с дъжд и тук-таме да стане 18 градуса.

Ужас, аз на такава температура няма да оцелея. Божкеее, ами сега? Жоре, можем ли да променим датите с 5 дена, т.е. Да тръгнем на 5-ти. Жоро вика – абсурд – отпуска, жената си е взела и тя отпуска, бабата и дядото идват от не знам си къде си да помагат и те са се организирали за тези дни и това е. Или пътуваме, или не! Ужас, и кво правим сега … поогледах картата, попомислих и викам добре, отиваме в Гърция, там поне е топло. Жоро вика, където кажеш, само ми дай маршрут. Аз пак попитах с какво ще следим пътя и той ми заобяснява, че няма да сме с навигация, ще сме с Гугул и има стойка за телефон, която е супер, с калъфче и … дъръ-бъръ …, извадил е кабели за захранване и други такива, в които не се задълбочих. Щом е намерил решение, няма да му се бъркам.

И така, обаждам се пак на Драго.

– Драго – ти баща, ти майка, дай маршрут за Гърция.

– Къде ви се ходи?

– Ми, не знам, мисля си нещо за Лефкада, Закинтос … Пелопонес е малко топло още…

– Добре, чакай малко сега ще ти пусна.

И пуска Драго един маршрут за чудо и приказ. Жорето Златев, който също бях помолила да ми даде маршрут за Гърция, и той пуска, ама от другата страна и викам ще съчетая нещо от двата и речено-сторено, за няколко часа го нащраквам, ама вече нали съм го играла с Гугъл и всичко проверявам през телефона.

На 30-ти Жоро ме вкарва в кушия, как трябвало и големия талон за Ямахата на носим (а Ямахата още е на мое име, ама не ми се влачи големият талон, да вземем да го изгубим …), как няма да го пуснат през граница с номер, на който не пише BG, ама добре, че имам добри приятели, които бързо ми обясниха как стоят нещата и че няма от какво да се притесняваме.

Такаа, на 31.08. Жоро взема мотора и количката, няма време за тест, повъртя малко в София и това е.

Системата на Родригес е страхотна – много семпла, изчистена, лесно се сваля, лесно се качва количката … чудоооо … колкото по-просто е едно нещо, толкова по-добре.

На 01.09 цял ден се надпреварвам с времето, да свърша 1000 неща, багаж, обмяна на ЕВРО …., Жоро ще остане да спи в нас, за да можем на 02.09. да тръгне навреме, е, тръгнахме само с 1 час (който по принцип е калкулиран) закъснение. Малка вметка, аз съм в Младост, а той е в Надежда, та затова остана да спи в нас.

И така, след 1000 перипетии, подготовки, планиране, в крайна сметка на 02.09. тръгваме за Гърция.

Още нещо да отбележа. От скоро се зарибих по електронните наргилета или Вайповете. Асистентът ми ги купува от едно магазинче до тях и те издържат повече, тези популярните … половин ден и свършват. Пък аз, като алкохолиците – с едно мога, без едно не мога. И, няколко дни преди това, момчето е поръчало да ми запазят 5 с диня, като получат, че да си имам за Гърция и да не се притеснявам. Иии… щом го пиша, явно се досещате, че не е имало доставка …. УжасТ, ами сега? Обаче оптимистът в мен казва, споко, те в Гърция може дори да са по-евтини.

И с тази мисъл настъпва Ден 1.

15