На този ден, преди 6 години, времето спря и попаднах в друго измерение. Дали ми харесва – не, но избирам да живея и да празнувам живота такъв, какъвто е, вместо да страдам по изгубеното, което няма да се върне. Много обичах да карам. Да карам бързо, да карам технично, да карам красиво. Да карам на улицата, да карам на писата, да карам наблизо, да карам надалеч. Вече не мога да карам бързо, не мога да карам технично, но поне мога да се опитам да карам отново красиво … до колко е възможно … Отново карам на улицата, на писта, отново карам наблизо и надалеч. Отново правя всички неща, които обичам, е, има още няколко, но и на тях ще им дойде времето. Животът е приключение с предизвестен край, но пътят към края може да бъде пъстър, весел, тъжен, обичащ, мразещ, вълнуващ, неочакван, цветен, влюбен, отчян, неизвестен, несправедлив, усмихнат, крив, самотен, изненадващ, жесток, шарен, любопитен …. иии точно затова прекрасен! Зависи какво искаш да виждаш.

Аз избирам и искам да виждам и споделям красотата.