Преди 4 години, на тази дата, превъртях играта. И друг път се е случвало, но този път имаше трайни последствия. Не мога да се самозалъгвам, че не съжалявам за станалото или че животът ми е станал много по-смислен, или осъзнат. Определено съжалявам за миналия си живот, но не се самосъжалявам. Това изпитание ми показа колко мога да съм силна, а някакси можех да живея и без да знам това . Разбрах, че имам страхотно семейство, с което колкото и да се дърляме за ежедневни глупости, когато стане напечено всички сме еднинни. Показа ми колко добри и колко лоши и егоцентрични могат да бъдат хората. Някакси преди не ми правеше впечатление. Получих много непоискани съвети. Получих много ултимативни препоръки от хора, които едва ме познават, как да си живея живота, какво, кога и как трябва да правя, как да си работя работата, да ми определят преоритетите в живота. Никакво зачитане на личното пространство, мнение, желание или начин на живот. Не отговорих на очакванията на някои хора да ме използват за задоволяване на личните си амбиции, его и нарцистизъм. Загубих много приятели, получих много предателства от приятели, но намерих нови страхотни такива. Благодаря на всички, които нямаха време за мен. Те ме научиха да ценя много повече, тези които имат време за мен. Времето е най-ценният и ограничен ресурс. Тези, които останаха с мен от миналият ми живот до днес, са страхотни и знам, че винаги ще са до мен, както и аз до тях. Не съм отчаяна, не съм самосъжалителна приемам философски както удърите под кръста, така и всички хубави неща, които ми се случиха през тези 4 години и продължават да ми се случват. Аз си постигам моите си мечти и моите си цели с моето си темпо и по моя си начин – сама, със семейството, с приятели, с единомишленици. Направих си най-страхотния подарък за 4-тия си рожден ден, благодарение на Zundert Extreme, които са едни от най-страхотните хора, с които се запознах през тези 4 години, ще имам най-страхотно лято от 4 години насам със стари и нови приятели.

Отново съм на пътя, отново пътуването има значение, а не пристигането. Отново си припомням всички уроци, научени в предишния ми живот – завой, намаляване, определяне на апекса, подаване на газ.

Това не се забравя. Сега темпото е друго, машината е друга, но удоволствието да учиш всеки ден нещо ново, да искаш да правиш нещата красиво, да умееш да контролираш егото си, да го използваш, дори да кокетираш с него, това е безценно, несравнимо, това е нещото, което ми даваше сили да ставам всеки ден усмихната и да постигам своите си малки цели. Благодаря на всички, които бяха до мен, зад мен, около мен и на тези, които ще бъдат до мен – те си знаят кои са.