или когато си мислиш, че не може да стане по-зле, но да си толкова приключенски настроен, че да не ти пука

И да ви предупредя пак. Дългичко ще е 🙂

Пролог или как Гошко си купи нов мотор

Този път ще започна разказа си малко по-отдалеч. След като се върнахме от Гърция есента, Джорето отново сервизира карбураторите иии изненадаа… моторът тръгна, ама така тръгна, че Георги чак се уплаши от това колко е бърз и мощен. Оттогава го е карал май … 2 пъти, но само повтаряше, че му е много мощен. И така, в края на април имаше мото изложение и Гошко 2-3 седмици по-рано ме е заюркал да ходим. Нещо абсолютно нетипично за него през ден, през два ми напомняше, че съм му обещала да ходим. Беше си припаднал по един СВ 500 и само за това ми говореше. Знаейки колко е абсурден този мотор в сравниние с това, което има, направо изтръпвах. Да СВто е ново, но по техничски параметри Фейзърът е направо корабът на Хан Соло. Направихме плана – тази година да разгледаме изложението, да седне на 2-3 мотора и ако и този сезон не свикне с добрия стар и вечен Росинанат (Фейзър 600, 2003 г) догодина да види за нещо по-ново или направо ново. И така, с този план се запътихме към изложението. През целия път с блеснал поглед, който може да означава само едно, ми говореше колко страхотна е Хондата, как това е неговият мотор, колко е евтин и други такива глупости, от които ми се изправяше косата. Не за друго, ама като качи количката и багажа на него и види баир, ще трябва да слиза да го бута. Иначе Хондата е супер моторче за градско и за някой с по-малките А категории. 
Георги е от моя любим тип герои, които само ми философстват как моторът (Фейзъра) е много мощен, как се улавя, че на кръстовищата дава цялата газ …. Като го знам, дава цялата газ само на ум, но това е друга тема. Аз съм привърженик на концепцията, че многото коне можеш да ги караш като баба, но малкото коне не можеш да ги караш като “състезател” не че Георги ще тръгне да се състезава, но винаги е по-добре да имаш повече мощност, отколкото да нямаш. Но така, то, колкото и да му говориш, е като да наливаш от пусто в празно и с годините съм се научила да не се хабя. Ако някой чуе, чуе, ако не, да си чупи главата сам, а аз само ще гледам сеир и после ехидно и тихичко ще вметна … “Аз казах ли ти” … – хахахах. Тааа, тръгваме към изложението и Гошко с този блеснал поглед ми е абсолютно ясен, че ще си тръгнем с нов мотор и реших да дам всичко от себе си да не е Хонда СВ, а да е нещо, което поне прилича повече на мотор, отколкото на скутер. И така, отиваме в петък по обяд. Хем всички търговци са още свежи, хем е работен ден и няма да има много хора. Организаторите този път ме изненадаха много приятно, защото се бяха погрижили за отделен вход и асистентиця за хората в инвалидни колички, което е изключително геройство от тяхна страна, предвид абсурдността на наскоро реновирана спортна зала. Появяваме се в целия си блясък и Гошко като малките деца- с 200 към щанда на Хонда. И там продължава да припада. Аз, като чувам параметрите на Хондата и аз вече съм почти припаднала, ама не от екстаз, а от ужас. Там, където беше разположен моторът, е точно до щанда на Поларис, където пичовете си бяха сложили и барплот да си пият кафето на спокойствие. Та, сега представете си картинката. Блондинка в инвалидна количка и младеж във видимо добро здраве и форма обсъждат мотора, като мацката почти истерично обяснява, че това не е мотор, че мощността е малка, че до никъде няма да стигне с него, че това е мотор за лапета и все в този дух, а младежът, с блясък в очите и плам на речта, обяснява колко е страхотен моторът, колко е евтин и как точно това му трябва. Та, предложих на момчетата от Поларис да си вземат пуканки, освен кафето, щото ще е дълго и забавно. Така, след известни кандърми Гошко склони да видим и други варианти. И къде мислите, че отиде? При китайците. Аз реших, че нямам нерви да се занимавам с него и отидох да се разходя и да се видя с приятели. Голяма грешка. След половин час се появява с още по-блеснал поглед и ми обяснява, че е намерил мотора си. Не знам си кой си модел, на не знам си коя китайска марка и как струва само 9 000 лв с всички екстри. Божкеее, за втори път да припадна и то само в рамките на час. Сега вече задачата ми става двойно по-сложна, трябва да го откажа и от Хондата, и от китаеца. Никой нормален човек не си купува китайски мотор, особено ако иска с него да прави пътешествия. Моторчето може и да е супер, но като нямаш инфо за мотора, за частите, за сървиза …. Не си е работа да се вкарваш в такъв филм. Аз съм в този филм, но нямам избор, а и Зундерт са пичове. Георги има някаква много сбъркана представа за това как да си харчи и инвестира парите. Той е готов да даде 9 000 лв. или 16 000 лв за нещо, което ще му умалее точно след година или ще му седи цяло лято в бокса, а няма да може да му вземе и половината пари, ако тръгне да го продава, вместо да даде малко повече за нещо, разбирай 10-20 % повече, което и като параметри, и като екстри е на светлинни години от глупостите, които са му в главата. И така, аз пак с лек ужас в гласа предлагам да видим и другите марки, защото не се знае какво може да има. В този момент виждаме едни мацки, наши приятелки от женската организация на WIMA, и като им казахме какво си е харесал Георги … лелеее, какво освиркване и дюдюкане настана…. Значи, пак си го представте, 4-5 мацки и една инвалидка дюдюкат и освиркват единствения мъж в групата, че иска да си вземе колело. Общо взето това беше реакцията на всички познати, които видяхме. Пичове, много ви благодаря! Отидохме до щанда на Сузуки и Гошко се залепи за В Стрьома, малкия. Малък ама поне прилича на истински мотор, а и параметрите са значително по-добри, отколкото на Хондата. Тук Жорето Златев изигра основна роля, както и Десо от Сузуки. Поне час се занимаваха с нас. Обиколихме и другите щандове, но Джорето вече имаше нова любов и аз бях спокойна.

Тя не е много мощна, но поне щеше да понесе всички пътувания, които съм намислила. Георги не ги знае и по-добре, че ако знае какво съм намислила и какво го чака в бъдеще …., веднага ще продаде мотора – хахахахах. И така, пообиколихме още малко, колкото да затвърдим избора на Жорето за В Стрьома, така че бързо се върнахме на шанда за оформяне на документите. Имаше известна драма, че Десо няма табелка “ПРОДАДЕН”, но той бързо успокои топката, като я взе назаем от новата Хаябуса . И така, след 5 или 6 часа на изложението си тръгнахме, аз- безкрайно изтощена, а Георги- неможещ да повярва, че си е напазарувал чисто нов мотор. И аз бях много щастлива, все едно аз си бях купила мотор, а Георги не спираше да говори като малките деца. Такава искрена и неподправена детска радост рядко се вижда при възрастен човек, казвам възрастен, а не зрял, защото Георги е всичко друго, но не и зрял И така, мисля, че оправихме деня на половината от изложителите и на някаква част от нашите познати, защото наистина бяхме голяма атракция, особено за тези, които не ни познават. Вече бях спокойна и можех да започна да подготвям следващото пътешествие.